НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ - практика, обезщетения
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 ОТ 23.12.1968 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 245, пор. № 78
ЗА ОБОБЩАВАНЕ ПРАКТИКАТА ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ И НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ
Определянето размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане създава значителни затруднения в практиката на съдилищата. Това се отнася особено до обезщетението за вреди от увреждане на здравето и причиняване смъртта на пострадалия. С оглед на установяване правилна и единна практика по споровете за такива вреди Пленумът на Върховния съд спостановленията си № 7/1959 г., № 4/1961 г. и № 17/1963 г. даде редица указания на съдилищата за определяне размера на обезщетенията. Тези указания в общи линии се опазват.
От проверките, които Върховният съд извършва при разглеждането на делата, се констатират някои слабости в работата на съдилищата при определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от увреждане на здравето и причиняване смърт на пострадалия. Освен това на практика някои от дадените указания с цитираните постановления не във всички случаи дават възможност за пълно възмездяване на причинените имуществени вреди. Обстоятелството, че указанията на пленума относно определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от увреждане на здравето и причиняване на смърт са дадени в три отделни постановления, създава затруднения в практиката. Всичко това налага обобщаването на практиката по определяне размера на тези обезщетения, преразглеждането на някои от дадените указания с цитираните постановления, както и събирането на указанията за прегледност и лесна поправка в едно постановление.
I. По силата на чл. 45 и чл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случаите на увреждането пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него правото да търси неимуществени вреди. Той понася и имуществени вреди, изразяващи се най-напред в лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, а след това и в извършването на необходими разходи за възстановяване на здравето. При причиняване смърт на пострадалия неговите близки, които са били издържани и са имали правото на издръжка, търпят имуществени вреди поради лишаването им от такава издръжка. Близките на пострадалия и понасят и неимуществени вреди, които също така подлежат на обезщетяване.
В случаите на увреждане здравето и причиняване смърт на пострадалия, който не е включен в системата на общественото осигуряване, размерът на обезщетението за имуществените вреди поради лишаването му от възможност по-нататък да добива доходи се определя от съда по начина, посочен в чл. 130 ГПК, с оглед на всички обстоятелства, които са от значение за определяне размера на вредите.
Когато в резултат на увреждането на здравето на работник или служител той е станал временно нетрудоспособен и поради това има правото да получи обезщетение по КТ, размерът на това обезщетение следва да се спадне от размера на имуществените вреди, които той понася с лишаването му от възможността да получава трудовото си възнаграждение Разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност представлява действителният размер на понесените имуществени шести от пострадалия във връзка с трудовото му възнаграждение. Под "действително получавано трудово възнаграждение" трябва да се разбира възнаграждението, по-лучело от пострадалия след спадане на законно установените удръжки.
Когато трудовото възнаграждение на увредения работник или служител е по тарифната ставка или по новата система на ръководство на народното стопанство, при определяне на разликата между действително получаваното преди увреждането на здравето трудово възнаграждение и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност трябва да се изхожда от средното месечно трудово възнаграждение за годината, предхождаща увреждането. По такъв начин ще се избегне определянето на обезщетението на базата на трудовото възнаграждение за един изолиран месец, трудовото възнаграждение през който може да се различава значително от трудовото възнаграждение, получавано през други месеци Разбира се, ако в този едногодишен срок е настъпило изменение в размера на трудовото възнаграждение, това изменение следва да се вземе пред вид при определяне на средното месечно трудово възнаграждение, защото, ако не беше причинено увреждането на здравето, увреденият щеше да получава това изменено възнаграждение. Ако увреденият е работил при повременно заплащане на труда, обезщетението се определя на базата на получаваната заплата в деня на увреждането. Ако през време на отпуск поради временна нетрудоспособност заплатата му бъде изменена, за времето след това изменение обезщетението се определя на базата на новото трудово възнаграждение.
Този начин на изчисляване размера на обезщетението за имуществени вреди за причинена временна нетрудоспособност дава възможност за пълно обезщетяване на действителните имуществени вреди, понесени от пострадалия с лишаването му от възможността през същото време да получава трудовото си възнаграждение. С оглед на това следва да бъде отменено указанието, дадено с т. 2 на раздел I отпостановлението № 4/1961 г., в смисъл при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди от временна нетрудоспособност съдилищата да се съобразяват със законно установения критерий за справедливост при оценката на бъдещи вреди по чл. 153 КТ, защото съобразяването с това указание в някои случаи не дава възможност за пълно обезщетяване на имуществените вреди от такова увреждане.
В случаите, когато пострадалият при трудова злополука поради увреждането на здравето изпадне в трайна нетрудоспособност, която му дава право на лична пенсия за инвалидност при I група инвалидност, когато личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука е изчислена от трудово възнаграждение до 120 лева месечно, тя е в размер на трудовото възнаграждение и следователно пострадалият не търпи имуществени вреди поради лишаването му от възможността да получава трудово си възнаграждение. Във всички останали случаи обаче той търпи имуществени вреди, защото пенсията не се покрива с трудовото възнаграждение, и обезщетението следва да се определи в размер на разликата между действително получаваното трудово възнаграждение през последната година и определената пенсия за инвалидност. Ако на пострадалия е определена пенсия за II група инвалидност и той работи, получаваното трудово възнаграждение от него следва да се вземе пред вид при разрешаването на въпроса за обезщетението.
Когато пострадалият от непозволеното увреждане изпадне в трайна нетрудоспособност при III група инвалидност, при определянето размера на понесените от него имуществени вреди трябва да се изхожда и от обстоятелството, че увреждането му се изразява само в намаляване трудоспособността му. Той се признава за нетрудоспособен за работата, която е извършвал дотогава, но е в състояние да извършва трудова дейност с по-ниска квалификация. В такъв случай той понася имуществени вреди от увреждането само ако размерът на пенсията и на трудовото възнаграждение, получавано за работата, на която е трудоустроен, не покрива размера на трудовото възнаграждение от преди увреждането. Ако такъв работник или служител не е направил необходимото, за да постъпи на работа, това не му дава правото да търси обезщетение в размер на разликата между действително получаваното по-рано трудово възнаграждение и получаваната пенсия. Той е длъжен да положи усилия да постъпи на работа, която не е противопоказана за здравословното му състояние. Това му задължение произтича както отчл. 83, ал. 2 ЗЗД, така и от правилата на социалистическото общежитие. Възможността му да постъпи на работа е гарантирана с Наредбата за трудоустрояване на лица с изменена трудоспособност, с утвърдения от МС списък на длъжности, които могат да бъдат заемани от трудоустроени лица, и с окръжно № 3730 за положението на лицата, заемащи длъжности, определени за трудоустроени. С оглед на казаното при разрешаването на въпроса за обезщетяването на такъв пострадал, който не е постъпил на друга работа, съдът трябва да взема пред вид и размера на трудовото възнаграждение, което той би могъл да получава, ако постъпи на работа, която преценка съдът трябва да направи с оглед на всички обстоятелства от значение за случая.
В размера на действително получаваното трудово възнаграждение, което се взема за база при определянето на обезщетението за имуществените вреди, следва да се включат всички добавки. които имат постоянен характер. Когато увреденият работник или служител е имал.и други доходи освен трудовото си възнаграждение, той има право да търси за тях обезщетение на общо основание, ако тези доходи имат постоянен характер.
В случаите на причинена смърт близките на пострадалия, които са били издържани от него или са имали право да търсят издръжка, имат право да търсят обезщетение за понесените от тях вреди с лишаването им от възможността да получават издръжката, доколкото вредите им не се покриват от получаваната от тях наследствена пенсия. При определяне на издръжката следва да се изхожда от нормалните разходи за такава издръжка, без да се вземат пред вид разходите, които надхвърлят обичайните.
II. Размерът на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. На практика обаче в много случаи съдилищата се задоволяват в мотивите към присъдите и решенията да посочат, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без да изтъкнат обстоятелствата, които обосновават присъдения размер. Това нарушение на Чл. 52 ЗЗД довежда до разноречива практика относно размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдени размери за имуществени вреди по различни дела за съвсем сходни случаи, които различия не всякога могат да бъдат коригирани от второинстанционния съд.
III. Съдилищата допускат в много случаи грешки и пропуски при разрешава нето на споровете за обезщетения на вреди от непозволено увреждане. Така при определяне размера на имуществените вреди при увреждането на здравето или причиняване смърт на пострадалия в много случаи не се събират достатъчно доказателства за извършените разходи за лекарства, за обслужване на болния, за усилена храна, за курортно лечение и пр. Необходимо е да се полагат усилия за пълно изясняване на тези спорове с оглед наистина да се постигне пълно обезщетяване на действителните имуществени вреди, резултат на увреждането.
С оглед на изложеното следва да се отменят т. 13 от Постановление № 7/1959 г., раздел I от Постановление № 4/1961 г. и т. 8 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
По тези съображения Пленумът на Върховния съд на основание чл. 18 ЗУС
ПОСТАНОВИ:
1. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
2. При определяне размера на имуществените вреди на увредения работник или служител, изразени в това, че той поради увреждането не може да работи, докато се намира в състояние на временна нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата между действително получаваното трудово възнаграждение към датата на увреждането и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност.
Когато трудовото възнаграждение на увредения се заплаща по тарифна ставка или по новата система на ръководство на народното стопанство, тази разлика се определя на базата на средното месечно трудово възнаграждение за годината, предхождаща увреждането. Когато или в този едногодишен срок, или след увреждането е настъпило изменение на трудовото възнаграждение, обезщетението на увредения се определя на базата на това изменение.
Ако пострадалият е работил при повременно заплащане и докато е в от пуск поради временна нетрудоспособност настъпи изменение в трудовото му възнаграждение за времето след изменението разликата между паричното обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото му възнаграждение се изчислява по размера на новата заплата.
3. Когато пострадалият е работник или служител и поради непозволеното увреждане е придобил право на пенсия за трайна нетрудоспособност при I и II група инвалидност, при определяне размера на имуществените вреди се изхожда от разликата между следващата се пенсия и действително получаваното трудово възнаграждение преди увреждането. Ако пострадалият с II група инвалидност работи взема се пред вид и получаваното от него трудово възнаграждение.
4. Ако увреденият работник или служител поради непозволеното увреждане е придобил право на пенсия при III група инвалидност, при определяне раз мера на неговите имуществени вреди следва да се изхожда от разликата между размера на трудовото възнаграждение, което е получавал преди увреждането, размера на пенсията, която има право да получи, и размера на трудовото възнаграждение за работата, на която е могъл да постъпи съобразно указанията на ТЕЛК с оглед на конкретните обстоятелства за случая.
5. В размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на имуществените вреди се включват всички добавки които имат постоянен характер.
6. Когато увреденият работник или служител освен трудовото си възнаграждение е имал и други доходи, които имат постоянен характер, за тях той може да търси обезщетение на общо основание.
7. Когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер.
8. Когато при причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от пенсията, на която имат право.
9. По указания в предхождащите точки начин се определя размерът на обезщетението за имуществени вреди и когато увреденият при непозволено увреждане е упражнявал самостоятелен занаят, свободна професия или е бил член на ТКЗС. И в тези случаи правото на парично обезщетение при временна нетрудоспособност или пенсия при трайна нетрудоспособност или смърт се вземат под внимание при определяне наличието на имуществена вреда и нейния размер.
10. Когато лицето, на което е увредено здравето или е причинена смъртта му, не е работник или служител, нито попада в категорията на лицата по п. 9 от настоящото постановление, размерът на обезщетението за имуществени вреди от непозволено увреждане се определя по чл. 45 ЗЗД и чл. 130 ГПК.
11. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите: към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди.
12. Отменява т. 13 от Постановление № 7/1959 г., раздел I от Постановление № 4/1961 г. и т. 8 от Постановление № 17/1953 г. на Пленума на ВС.